Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
9. Заради името Си отлагах Своя гняв и заради славата Си се сдържах да те не изтребя.
10. Ето, разтопих те, но не като сребро; изпитах те в горнилото на страданията.
11. Заради Себе Си, заради Самаго Себе Си върша това, — защото, какво похулване би било за името Ми! Славата Си не ще дам другиму.
12. Чуй Ме, Иакове и Израилю, повикан от Мене: Аз съм същият, Аз съм първият и Аз — последният.
13. Моята ръка основа земята, и Моята десница разпростря небесата; ще ги призова, — и те ще застанат наедно.
14. Съберете се всички и слушайте: кой измежду тях е предсказал това? Господ го възлюби, и той ще изпълни волята Му над Вавилон и ще яви мишцата Му над халдейци.
15. Аз, Аз казах, и го повиках; Аз го доведох, и пътят му ще бъде благополучен.
16. Пристъпете към Мене, слушайте това: Аз и отначало съм говорил не тайно; от онова време, откак това става, Аз бях там; и сега Ме проводи Господ Бог и Неговият Дух.
17. Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш.
18. О, ако да беше се вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда — като морски вълни.
19. И твоето семе щеше да бъде като пясъка, и ония, които произлизат от бедрата ти, — като песъчинките: не щеше да се изглади, не щеше да се изтреби името му пред Мене.
20. Излизайте от Вавилон, бягайте от халдейци, с радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: „Господ изкупи Своя раб Иакова“.
21. И не жадуват те в пустините, през които ги води: Той им изтача вода от камък; разсича скала, — и леят се води.
22. А за нечестивците няма мира, казва Господ.
Глава 49.
1. Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми;
2. и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше;
3. и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, — в Тебе ще се прославя.
4. Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми — у Моя Бог.
5. И сега казва Господ, Който още от утроба Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Иакова, и да се събере при Него Израил; Аз съм поче’тен в очите на Господа, и Бог Мой е Моя сила.
6. И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища.
7. Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят — и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал.
8. Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия,
9. да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища;
10. не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.
11. И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати.
12. Ето, едни ще дойдат отдалеч; и ето — едни от север и от морето, а други — от земя Синим.
13. Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци.
14. А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави!
15. Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.
16. Ето, на Своите длани съм те начертал; твоите стени са винаги отпреде Ми.
17. Твоите синове ще побързат към тебе, а твоите разорители и опустошители ще си идат от тебе.
18. Дигни очи и погледни наоколо, — те всички се събират, идат към тебе. Жив съм Аз! — казва Господ, — с всички тях ще се облечеш като с накит и ще се премениш с тях като невеста.
19. Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята разорена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите, и ония, които те поглъщаха, ще си отидат от тебе.
20. Децата, които ще имаш, след като си изгубила напрежните, ще ти говорят гласно: „тясно е мястото за мене; отстъпи ми, за да мога да живея“.